21.08.2013 г., 20:49

Слънчево приятелство

703 0 9

Летим по магистралата! Море,

очакваш ни, разтворило обятия–

дали ще може в тях да се сбере

тревогата ни, всичката апатия?!

 

Настръхналите си души ти носим

и с джобове, напълнени с ласкателства,

се готвим топлина от теб да просим

и синьото ти, слънчево приятелство!

 

На твоя бряг ще съхнат наш'те съвести,

просмукани с компромиси и грешки...

Но ти, море, и в прошката пак първо си –

посрещаш ни с усмивка, по човешки!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...