Летим по магистралата! Море,
очакваш ни, разтворило обятия–
дали ще може в тях да се сбере
тревогата ни, всичката апатия?!
Настръхналите си души ти носим
и с джобове, напълнени с ласкателства,
се готвим топлина от теб да просим
и синьото ти, слънчево приятелство!
На твоя бряг ще съхнат наш'те съвести,
просмукани с компромиси и грешки...
Но ти, море, и в прошката пак първо си –
посрещаш ни с усмивка, по човешки!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
