Летим по магистралата! Море,
очакваш ни, разтворило обятия–
дали ще може в тях да се сбере
тревогата ни, всичката апатия?!
Настръхналите си души ти носим
и с джобове, напълнени с ласкателства,
се готвим топлина от теб да просим
и синьото ти, слънчево приятелство!
На твоя бряг ще съхнат наш'те съвести,
просмукани с компромиси и грешки...
Но ти, море, и в прошката пак първо си –
посрещаш ни с усмивка, по човешки!