21 авг. 2013 г., 20:49

Слънчево приятелство

711 0 9

Летим по магистралата! Море,

очакваш ни, разтворило обятия–

дали ще може в тях да се сбере

тревогата ни, всичката апатия?!

 

Настръхналите си души ти носим

и с джобове, напълнени с ласкателства,

се готвим топлина от теб да просим

и синьото ти, слънчево приятелство!

 

На твоя бряг ще съхнат наш'те съвести,

просмукани с компромиси и грешки...

Но ти, море, и в прошката пак първо си –

посрещаш ни с усмивка, по човешки!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...