4 may 2010, 14:35

Слънчице

  Poesía » Otra
936 0 0

Слънчице

 

Изгря пак слънцето красиво,

погали цветовете игриво.

Лъчите му топли огряха лицето ми

след тъмната нощ, свила сърцето ми.

 

Озари със усмивка идващия ден,

дари руменина и радост дори и на мен.

Прогонило Луната, съпътстваща нощта,

прогонило и мрака със свойта светлина.

 

Пропъди тъгата от всяка душа,

издигна се високо на небосвода.

Озари всяко кътче на нашата Земя

и зачака да го замести сребристата Луна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...