4.05.2010 г., 14:35

Слънчице

934 0 0

Слънчице

 

Изгря пак слънцето красиво,

погали цветовете игриво.

Лъчите му топли огряха лицето ми

след тъмната нощ, свила сърцето ми.

 

Озари със усмивка идващия ден,

дари руменина и радост дори и на мен.

Прогонило Луната, съпътстваща нощта,

прогонило и мрака със свойта светлина.

 

Пропъди тъгата от всяка душа,

издигна се високо на небосвода.

Озари всяко кътче на нашата Земя

и зачака да го замести сребристата Луна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Кралева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...