Слънчице
Изгря пак слънцето красиво,
погали цветовете игриво.
Лъчите му топли огряха лицето ми
след тъмната нощ, свила сърцето ми.
Озари със усмивка идващия ден,
дари руменина и радост дори и на мен.
Прогонило Луната, съпътстваща нощта,
прогонило и мрака със свойта светлина.
Пропъди тъгата от всяка душа,
издигна се високо на небосвода.
Озари всяко кътче на нашата Земя
и зачака да го замести сребристата Луна.
© Роси Кралева Всички права запазени