May 4, 2010, 2:35 PM

Слънчице

  Poetry » Other
941 0 0

Слънчице

 

Изгря пак слънцето красиво,

погали цветовете игриво.

Лъчите му топли огряха лицето ми

след тъмната нощ, свила сърцето ми.

 

Озари със усмивка идващия ден,

дари руменина и радост дори и на мен.

Прогонило Луната, съпътстваща нощта,

прогонило и мрака със свойта светлина.

 

Пропъди тъгата от всяка душа,

издигна се високо на небосвода.

Озари всяко кътче на нашата Земя

и зачака да го замести сребристата Луна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Кралева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...