4 мая 2010 г., 14:35

Слънчице

935 0 0

Слънчице

 

Изгря пак слънцето красиво,

погали цветовете игриво.

Лъчите му топли огряха лицето ми

след тъмната нощ, свила сърцето ми.

 

Озари със усмивка идващия ден,

дари руменина и радост дори и на мен.

Прогонило Луната, съпътстваща нощта,

прогонило и мрака със свойта светлина.

 

Пропъди тъгата от всяка душа,

издигна се високо на небосвода.

Озари всяко кътче на нашата Земя

и зачака да го замести сребристата Луна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...