4 мая 2010 г., 14:35

Слънчице

944 0 0

Слънчице

 

Изгря пак слънцето красиво,

погали цветовете игриво.

Лъчите му топли огряха лицето ми

след тъмната нощ, свила сърцето ми.

 

Озари със усмивка идващия ден,

дари руменина и радост дори и на мен.

Прогонило Луната, съпътстваща нощта,

прогонило и мрака със свойта светлина.

 

Пропъди тъгата от всяка душа,

издигна се високо на небосвода.

Озари всяко кътче на нашата Земя

и зачака да го замести сребристата Луна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...