Слънчо и Облачко спорят

и на високо говорят :

Кой е важен за Земята, 

Кой по-обича цветята!

Почакай, Слънчо, не спори!

Без мен те няма да цъфтят!

Защото аз ги напоявам,

животът на Земята давам!

Без мен Земята ще е мрак!

Цветята няма да цъфтят!

Без моята ласка мила,

Земята губи сила!

Разсърди се облачето,

напусна бързо небето-

изсъхна вече Земята,

оклюмаха се и цветята.

Слънчо, напусна и ето -

потъна в мрак небето.

Птиците спряха да пеят,

цветята вече линеят.

Въздъхна тежко Земята,

обърна се към небесата :

—Нека да бъдем задружни

и двамата вие сте нужни!

             Магдалена Борисова

(Стихотворението е писано за песен. Има своята мелодия и чака своя композитор)