5 мар. 2022 г., 12:04

Слънчо и Облачко

692 0 1

Слънчо и Облачко спорят

и на високо говорят :

Кой е важен за Земята, 

Кой по-обича цветята!

 

Почакай, Слънчо, не спори!

Без мен те няма да цъфтят!

Защото аз ги напоявам,

животът на Земята давам!

 

Без мен Земята ще е мрак!

Цветята няма да цъфтят!

Без моята ласка мила,

Земята губи сила!

 

Разсърди се облачето,

напусна бързо небето-

изсъхна вече Земята,

оклюмаха се и цветята.

 

Слънчо, напусна и ето -

потъна в мрак небето.

Птиците спряха да пеят,

цветята вече линеят.

 

Въздъхна тежко Земята,

обърна се към небесата :

—Нека да бъдем задружни

и двамата вие сте нужни!

             Магдалена Борисова

(Стихотворението е писано за песен. Има своята мелодия и чака своя композитор) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...