5.03.2022 г., 12:04

Слънчо и Облачко

686 0 1

Слънчо и Облачко спорят

и на високо говорят :

Кой е важен за Земята, 

Кой по-обича цветята!

 

Почакай, Слънчо, не спори!

Без мен те няма да цъфтят!

Защото аз ги напоявам,

животът на Земята давам!

 

Без мен Земята ще е мрак!

Цветята няма да цъфтят!

Без моята ласка мила,

Земята губи сила!

 

Разсърди се облачето,

напусна бързо небето-

изсъхна вече Земята,

оклюмаха се и цветята.

 

Слънчо, напусна и ето -

потъна в мрак небето.

Птиците спряха да пеят,

цветята вече линеят.

 

Въздъхна тежко Земята,

обърна се към небесата :

—Нека да бъдем задружни

и двамата вие сте нужни!

             Магдалена Борисова

(Стихотворението е писано за песен. Има своята мелодия и чака своя композитор) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...