10 ago 2021, 23:09

Слънчоглед

  Poesía » Otra
494 4 10

Аз съм слънчогледено момиче,

нося слънчогледена душа.

Слънце във косите ми се стича,

а в очите – златни петънца.

 

Кацат върху мене пеперуди,

от цветята правя си венци.

Всяка сутрин с изгрева се будя

и заспивам с песни на щурци.

 

Слънцето ме кара да мечтая,

да очаквам всеки следващ ден

с нещо хубаво да ме зарадва,

да е от усмивки озарен.

 

Слънцето във мене се оглежда,

къпе ме във свойта светлина.

Казва ми глава да не навеждам,

за да се науча да летя!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • 😘☀️
  • Много и слънчево!
  • И аз благодаря, че се отбихте!
  • И аз със пръсти - слънчоглед
    раскъсвам слънчеви окови
    в миг, пред тоя свят проклет
    моя цвят ще се разтвори!

    Прекрасен слънчогледен стих! Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...