10 авг. 2021 г., 23:09

Слънчоглед

497 4 10

Аз съм слънчогледено момиче,

нося слънчогледена душа.

Слънце във косите ми се стича,

а в очите – златни петънца.

 

Кацат върху мене пеперуди,

от цветята правя си венци.

Всяка сутрин с изгрева се будя

и заспивам с песни на щурци.

 

Слънцето ме кара да мечтая,

да очаквам всеки следващ ден

с нещо хубаво да ме зарадва,

да е от усмивки озарен.

 

Слънцето във мене се оглежда,

къпе ме във свойта светлина.

Казва ми глава да не навеждам,

за да се науча да летя!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • 😘☀️
  • Много и слънчево!
  • И аз благодаря, че се отбихте!
  • И аз със пръсти - слънчоглед
    раскъсвам слънчеви окови
    в миг, пред тоя свят проклет
    моя цвят ще се разтвори!

    Прекрасен слънчогледен стих! Благодаря!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...