10 авг. 2021 г., 23:09

Слънчоглед

495 4 10

Аз съм слънчогледено момиче,

нося слънчогледена душа.

Слънце във косите ми се стича,

а в очите – златни петънца.

 

Кацат върху мене пеперуди,

от цветята правя си венци.

Всяка сутрин с изгрева се будя

и заспивам с песни на щурци.

 

Слънцето ме кара да мечтая,

да очаквам всеки следващ ден

с нещо хубаво да ме зарадва,

да е от усмивки озарен.

 

Слънцето във мене се оглежда,

къпе ме във свойта светлина.

Казва ми глава да не навеждам,

за да се науча да летя!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • 😘☀️
  • Много и слънчево!
  • И аз благодаря, че се отбихте!
  • И аз със пръсти - слънчоглед
    раскъсвам слънчеви окови
    в миг, пред тоя свят проклет
    моя цвят ще се разтвори!

    Прекрасен слънчогледен стих! Благодаря!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...