Аз съм слънчогледено момиче,
нося слънчогледена душа.
Слънце във косите ми се стича,
а в очите – златни петънца.
Кацат върху мене пеперуди,
от цветята правя си венци.
Всяка сутрин с изгрева се будя
и заспивам с песни на щурци.
Слънцето ме кара да мечтая,
да очаквам всеки следващ ден
с нещо хубаво да ме зарадва,
да е от усмивки озарен.
Слънцето във мене се оглежда,
къпе ме във свойта светлина.
Казва ми глава да не навеждам,
за да се науча да летя!
© Nina Sarieva All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
