Aug 10, 2021, 11:09 PM

Слънчоглед

  Poetry » Other
488 4 10

Аз съм слънчогледено момиче,

нося слънчогледена душа.

Слънце във косите ми се стича,

а в очите – златни петънца.

 

Кацат върху мене пеперуди,

от цветята правя си венци.

Всяка сутрин с изгрева се будя

и заспивам с песни на щурци.

 

Слънцето ме кара да мечтая,

да очаквам всеки следващ ден

с нещо хубаво да ме зарадва,

да е от усмивки озарен.

 

Слънцето във мене се оглежда,

къпе ме във свойта светлина.

Казва ми глава да не навеждам,

за да се науча да летя!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • 😘☀️
  • Много и слънчево!
  • И аз благодаря, че се отбихте!
  • И аз със пръсти - слънчоглед
    раскъсвам слънчеви окови
    в миг, пред тоя свят проклет
    моя цвят ще се разтвори!

    Прекрасен слънчогледен стих! Благодаря!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...