ninasar (Nina Sarieva)
252 2004
10.08.2021 г., 23:09 ч.

Слънчоглед 

  Поезия » Друга
296 4 10

Аз съм слънчогледено момиче,

нося слънчогледена душа.

Слънце във косите ми се стича,

а в очите – златни петънца.

 

Кацат върху мене пеперуди,

от цветята правя си венци.

Всяка сутрин с изгрева се будя

и заспивам с песни на щурци.

 

Слънцето ме кара да мечтая,

да очаквам всеки следващ ден

с нещо хубаво да ме зарадва,

да е от усмивки озарен.

 

Слънцето във мене се оглежда,

къпе ме във свойта светлина.

Казва ми глава да не навеждам,

за да се науча да летя!

 

 

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е!
  • 😘☀️
  • Много и слънчево!
  • И аз благодаря, че се отбихте!
  • И аз със пръсти - слънчоглед
    раскъсвам слънчеви окови
    в миг, пред тоя свят проклет
    моя цвят ще се разтвори!

    Прекрасен слънчогледен стих! Благодаря!
  • Много ми хареса! 🙂
  • Да, обичам слънцето и ти благодаря от сърце!
  • Красиво слънчево летящо стихотворение! Грееш като слънце
  • Много ти благодаря!
  • Супер! Това си го грабвам, защото е пълно със слънчогледи и песни на щурци!💖💖💖
Предложения
: ??:??