Слънчоглед
Аз съм слънчогледено момиче,
нося слънчогледена душа.
Слънце във косите ми се стича,
а в очите – златни петънца.
Кацат върху мене пеперуди,
от цветята правя си венци.
Всяка сутрин с изгрева се будя
и заспивам с песни на щурци.
Слънцето ме кара да мечтая,
да очаквам всеки следващ ден
с нещо хубаво да ме зарадва,
да е от усмивки озарен.
Слънцето във мене се оглежда,
къпе ме във свойта светлина.
Казва ми глава да не навеждам,
за да се науча да летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
