smile (Ана)
60 132
28 sept 2006, 22:11

Слънчогледено гледам... 

  Poesía
643 0 2
Слънчогледено гледам сутрин небето
и плахо със пръсти го галя,
а вечер душата ми гола се скита безцелно,
че търси малко тишина и малко забрава.

Цял живот умирам и после се раждам,
изживявах животи безбройни и чужди,
а моят осъден гори като клада,
запален от обични очи и фалшиви дружби.

Черна птицо, дай си сърцето,
нека бъда и черна, и бяла,
с криле да закрия небето,
че слънце черно изгори ми душата...

© Ана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??