smile (Ана) smile (Ана)
1 60
Sep 28, 2006, 10:11 PM

Слънчогледено гледам...

  Poetry
989 0 2
Слънчогледено гледам сутрин небето
и плахо със пръсти го галя,
а вечер душата ми гола се скита безцелно,
че търси малко тишина и малко забрава.

Цял живот умирам и после се раждам,
изживявах животи безбройни и чужди,
а моят осъден гори като клада,
запален от обични очи и фалшиви дружби.

Черна птицо, дай си сърцето,
нека бъда и черна, и бяла,
с криле да закрия небето,
че слънце черно изгори ми душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0