izi55 (Ива ВалМан)
125 101
20 may 2022, 21:32

Слънчогледи 

  Poesía » Otra
542 2 2

Мълчи, търпи, рисувай слънчогледи,
представяй си ги хиляди слънца.
Отново давай шанс след шанс, не гледай
към побеляващата ти коса.

Остава още малко, потърпи,
отлагай, та животът е пред теб!
Почакай, всичко ще се нареди!
Как минаха четиресет и пет...

Докато чакаш отлетяха,
и двете си деца отгледа.
Да, не увяхнаха, не остаряха,
но и не топлят тези слънчогледи...

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, това е хубаво също!
  • Хареса ми метафората със слънчогледите. Както и цялото стихотворение.
Propuestas
: ??:??