izi55 (Ива ВалМан)
129 102
20.05.2022 г., 21:32 ч.

Слънчогледи 

  Поезия » Друга
768 2 2

Мълчи, търпи, рисувай слънчогледи,
представяй си ги хиляди слънца.
Отново давай шанс след шанс, не гледай
към побеляващата ти коса.

Остава още малко, потърпи,
отлагай, та животът е пред теб!
Почакай, всичко ще се нареди!
Как минаха четиресет и пет...

Докато чакаш отлетяха,
и двете си деца отгледа.
Да, не увяхнаха, не остаряха,
но и не топлят тези слънчогледи...

© Ива ВалМан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, това е хубаво също!
  • Хареса ми метафората със слънчогледите. Както и цялото стихотворение.
Предложения
: ??:??