izi55 (Ива ВалМан)
129 102
May 20, 2022, 9:32 PM

Слънчогледи 

  Poetry » Other
770 2 2

Мълчи, търпи, рисувай слънчогледи,
представяй си ги хиляди слънца.
Отново давай шанс след шанс, не гледай
към побеляващата ти коса.

Остава още малко, потърпи,
отлагай, та животът е пред теб!
Почакай, всичко ще се нареди!
Как минаха четиресет и пет...

Докато чакаш отлетяха,
и двете си деца отгледа.
Да, не увяхнаха, не остаряха,
но и не топлят тези слънчогледи...

© Ива ВалМан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, това е хубаво също!
  • Хареса ми метафората със слънчогледите. Както и цялото стихотворение.
Random works
: ??:??