Мълчи, търпи, рисувай слънчогледи,
представяй си ги хиляди слънца.
Отново давай шанс след шанс, не гледай
към побеляващата ти коса.
Остава още малко, потърпи,
отлагай, та животът е пред теб!
Почакай, всичко ще се нареди!
Как минаха четиресет и пет...
Докато чакаш отлетяха,
и двете си деца отгледа.
Да, не увяхнаха, не остаряха,
но и не топлят тези слънчогледи...
© Ива ВалМан All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
