May 20, 2022, 9:32 PM

Слънчогледи

  Poetry » Other
1K 2 2

Мълчи, търпи, рисувай слънчогледи,
представяй си ги хиляди слънца.
Отново давай шанс след шанс, не гледай
към побеляващата ти коса.

Остава още малко, потърпи,
отлагай, та животът е пред теб!
Почакай, всичко ще се нареди!
Как минаха четиресет и пет...

Докато чакаш отлетяха,
и двете си деца отгледа.
Да, не увяхнаха, не остаряха,
но и не топлят тези слънчогледи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...