Слънчогледово
На Р.
Сбогувах се със всички малки хора.
И в спомените скрих ги (като в точица).
А сънищата всъщност са подробност,
когато дишам в тъмното, разрошена.
Тогава имам време за обичане.
Рисувам слънчогледи по терасите.
Цветята ми жадуват утро с птиците,
за да са като слънцето. Прекрасни.
Цветята ми жадуват допир. Някакъв.
Защото в тишината онемяват.
Те нямат отражение в стъклата.
Живеят за любов. (И вдъхновяват).
Цветята ми са моето богатство.
Аз нямам нищо друго. А терасите...
са цялото небесно мое царство.
Звездите са ми сребърна каляска.
Блестят ми нощем. Денем – слънчогледите.
Рисувам и по къщите (на воля).
Рисуваш ли – не може да си беден.
Защото слънчогледите са Обич.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Благодаря от все сърце...
