imperfect (Яна)
274 2097
13.10.2017 г., 0:19 ч.

Слънчогледово 

  Поезия » Любовна
981 8 17

На Р.

 

 

 

Сбогувах се със всички малки хора.
И в спомените скрих ги (като в точица). 
А сънищата всъщност са подробност,
когато дишам в тъмното, разрошена.

Тогава имам време за обичане.
Рисувам слънчогледи по терасите.
Цветята ми жадуват утро с птиците,
за да са като слънцето. Прекрасни.

Цветята ми жадуват допир. Някакъв.
Защото в тишината онемяват.
Те нямат отражение в стъклата.
Живеят за любов. (И вдъхновяват).

Цветята ми са моето богатство.
Аз нямам нищо друго. А терасите...
са цялото небесно мое царство.
Звездите са ми сребърна каляска.

Блестят ми нощем. Денем – слънчогледите.
Рисувам и по къщите (на воля).
Рисуваш ли – не може да си беден.
Защото слънчогледите са Обич.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??