На Р.
Сбогувах се със всички малки хора.
И в спомените скрих ги (като в точица).
А сънищата всъщност са подробност,
когато дишам в тъмното, разрошена.
Тогава имам време за обичане.
Рисувам слънчогледи по терасите.
Цветята ми жадуват утро с птиците,
за да са като слънцето. Прекрасни.
Цветята ми жадуват допир. Някакъв.
Защото в тишината онемяват.
Те нямат отражение в стъклата. ...