19 dic 2008, 22:17

Смехът ти... 

  Poesía
1441 0 12
 

смехът ти...

  

разстрелваше

вечер

в пространството

залеза,

пареше жадно

обречени погледи,

после приспиваше

в скута си

лятото,

сластно прегракнал

от влюбени пориви...

 

лятото...

 

скри

под листата си

малък скорец,

песенно впил

дивни трели в живота,

с пясъчни звуци

поде ги щурец

и ги разстеле

безлунно на двора...

 

дворът...

 

заглъхна

откакто замина,

баба помете

листата на розите,

бавно се стеле

димът над комина,

а вечер ми липсва

тъгата във взора ти...

 

взора ти...

 

пия

с наслада,

до дъно,

бавно разстилам

с устни плътта ти,

впивам

напъпила жажда

до кърваво,

 

за да запомня

навеки

смеха ти...

 

 

19.12.08

Пловдив

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??