19 dic 2008, 22:17

Смехът ти...

  Poesía
1.7K 0 12
 

смехът ти...

  

разстрелваше

вечер

в пространството

залеза,

пареше жадно

обречени погледи,

после приспиваше

в скута си

лятото,

сластно прегракнал

от влюбени пориви...

 

лятото...

 

скри

под листата си

малък скорец,

песенно впил

дивни трели в живота,

с пясъчни звуци

поде ги щурец

и ги разстеле

безлунно на двора...

 

дворът...

 

заглъхна

откакто замина,

баба помете

листата на розите,

бавно се стеле

димът над комина,

а вечер ми липсва

тъгата във взора ти...

 

взора ти...

 

пия

с наслада,

до дъно,

бавно разстилам

с устни плътта ти,

впивам

напъпила жажда

до кърваво,

 

за да запомня

навеки

смеха ти...

 

 

19.12.08

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...