смехът ти...
разстрелваше
вечер
в пространството
залеза,
пареше жадно
обречени погледи,
после приспиваше
в скута си
лятото,
сластно прегракнал
от влюбени пориви...
лятото...
скри
под листата си
малък скорец,
песенно впил
дивни трели в живота,
с пясъчни звуци
поде ги щурец
и ги разстеле
безлунно на двора...
дворът...
заглъхна
откакто замина,
баба помете
листата на розите,
бавно се стеле
димът над комина,
а вечер ми липсва
тъгата във взора ти...
взора ти...
пия
с наслада,
до дъно,
бавно разстилам
с устни плътта ти,
впивам
напъпила жажда
до кърваво,
за да запомня
навеки
смеха ти...
19.12.08
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени
Аплодирам и аз