Смехът ти...

Поезия

1.7K 0 12

смехът ти...

разстрелваше

вечер

в пространството

залеза,

пареше жадно

обречени погледи,

после приспиваше

в скута си

лятото,

сластно прегракнал

от влюбени пориви...

лятото...

скри

под листата си

малък скорец,

песенно впил

дивни трели в живота,

с пясъчни звуци

поде ги щурец

и ги разстеле

безлунно на двора...

дворът...

заглъхна

откакто замина,

баба помете

листата на розите,

бавно се стеле

димът над комина,

а вечер ми липсва

тъгата във взора ти...

взора ти...

пия

с наслада,

до дъно,

бавно разстилам

с устни плътта ти,

впивам

напъпила жажда

до кърваво,

за да запомня

навеки

смеха ти...

19.12.08

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Клео (Джу)

Прекрасна идея, страхотно изпълнение!
Аплодирам и аз

2008-12-20T13:42:11+02:00
lu4 (Мартина)

Хареса ми! Поздрав!

2008-12-20T11:56:48+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много ми хареса този стих Бехрин със смехът, който се влива във лятото, а дворът напомня за липсата на влюбения взор, и на финала пак смехът...запомнящ се завинаги!
Аплодисменти!

2008-12-20T10:01:51+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много е хубаво...мила Бехрин...с обич.

2008-12-20T09:58:22+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво! Браво!

2008-12-20T09:13:14+02:00