Смехът ти...

Поэзия

1.7K 0 12

смехът ти...

разстрелваше

вечер

в пространството

залеза,

пареше жадно

обречени погледи,

после приспиваше

в скута си

лятото,

сластно прегракнал

от влюбени пориви...

лятото...

скри

под листата си

малък скорец,

песенно впил

дивни трели в живота,

с пясъчни звуци

поде ги щурец

и ги разстеле

безлунно на двора...

дворът...

заглъхна

откакто замина,

баба помете

листата на розите,

бавно се стеле

димът над комина,

а вечер ми липсва

тъгата във взора ти...

взора ти...

пия

с наслада,

до дъно,

бавно разстилам

с устни плътта ти,

впивам

напъпила жажда

до кърваво,

за да запомня

навеки

смеха ти...

19.12.08

Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Клео (Джу)

Прекрасна идея, страхотно изпълнение!
Аплодирам и аз

2008-12-20T13:42:11+02:00
lu4 (Мартина)

Хареса ми! Поздрав!

2008-12-20T11:56:48+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много ми хареса този стих Бехрин със смехът, който се влива във лятото, а дворът напомня за липсата на влюбения взор, и на финала пак смехът...запомнящ се завинаги!
Аплодисменти!

2008-12-20T10:01:51+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много е хубаво...мила Бехрин...с обич.

2008-12-20T09:58:22+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво! Браво!

2008-12-20T09:13:14+02:00