1 feb 2009, 11:47

Смелост

  Poesía
1.4K 0 16
В сърцето не бе от отдавна,
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.

Аз те търсих под камък и въглен,
във буйни огньове и лед,
по всеки спотайващ се ъгъл -
отново да бъда със теб.

Аз те търсих. Но ти не помаха.
Или твойта ръка не видях.
Впил поглед отчаяно в мрака
вървях, до безпътност вървях.

В сърцето не бе от отдавна,
но в онзи стремителен час -
се втурнах това да направя -
отново със теб да съм аз.

И в миг на вина всемогъща
изтръпнаха мойте ръце.
Навсякъде търсих. А всъщност -
ти си вървяла след мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...