Feb 1, 2009, 11:47 AM

Смелост

  Poetry
1.4K 0 16
В сърцето не бе от отдавна,
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.

Аз те търсих под камък и въглен,
във буйни огньове и лед,
по всеки спотайващ се ъгъл -
отново да бъда със теб.

Аз те търсих. Но ти не помаха.
Или твойта ръка не видях.
Впил поглед отчаяно в мрака
вървях, до безпътност вървях.

В сърцето не бе от отдавна,
но в онзи стремителен час -
се втурнах това да направя -
отново със теб да съм аз.

И в миг на вина всемогъща
изтръпнаха мойте ръце.
Навсякъде търсих. А всъщност -
ти си вървяла след мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...