Feb 1, 2009, 11:47 AM

Смелост

  Poetry
1.4K 0 16
В сърцето не бе от отдавна,
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.

Аз те търсих под камък и въглен,
във буйни огньове и лед,
по всеки спотайващ се ъгъл -
отново да бъда със теб.

Аз те търсих. Но ти не помаха.
Или твойта ръка не видях.
Впил поглед отчаяно в мрака
вървях, до безпътност вървях.

В сърцето не бе от отдавна,
но в онзи стремителен час -
се втурнах това да направя -
отново със теб да съм аз.

И в миг на вина всемогъща
изтръпнаха мойте ръце.
Навсякъде търсих. А всъщност -
ти си вървяла след мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...