Смелост
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.
Аз те търсих под камък и въглен,
във буйни огньове и лед,
по всеки спотайващ се ъгъл -
отново да бъда със теб.
Аз те търсих. Но ти не помаха.
Или твойта ръка не видях.
Впил поглед отчаяно в мрака
вървях, до безпътност вървях.
В сърцето не бе от отдавна,
но в онзи стремителен час -
се втурнах това да направя -
отново със теб да съм аз.
И в миг на вина всемогъща
изтръпнаха мойте ръце.
Навсякъде търсих. А всъщност -
ти си вървяла след мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени

Много харесвам как пишеш!