1 февр. 2009 г., 11:47

Смелост

1.4K 0 16
В сърцето не бе от отдавна,
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.

Аз те търсих под камък и въглен,
във буйни огньове и лед,
по всеки спотайващ се ъгъл -
отново да бъда със теб.

Аз те търсих. Но ти не помаха.
Или твойта ръка не видях.
Впил поглед отчаяно в мрака
вървях, до безпътност вървях.

В сърцето не бе от отдавна,
но в онзи стремителен час -
се втурнах това да направя -
отново със теб да съм аз.

И в миг на вина всемогъща
изтръпнаха мойте ръце.
Навсякъде търсих. А всъщност -
ти си вървяла след мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...