5 ago 2011, 10:40

Смениха си посоките молитвите 

  Poesía » Otra
937 0 24

 

Смениха си посоките молитвите        

                          

                              Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam

 

 

В  очите ти умират постепенно                           

сезоните на  сгушените мисли.

Надежда - пролет, че животът е победа,

надежда - лято, че животът има смисъл...

 

Надежда – есен, че си имала приятели,

а в делниците им за тебе време няма...

Последната надежда ослепява,

когато зимата е знак за изоставеност...

 

И бавно искрите в зениците угасват.

Угасват гняв, очакване и смелост...

Простила ли си, или обвиняваш

все още за нестореното себе си?

 

За посветеното и недописано,

което понагарча във сърцето ти.

Смениха си посоките  молитвите -

наопаки, напук... И за последно...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??