Смениха си посоките молитвите
Смениха си посоките молитвите
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа,
надежда - лято, че животът има смисъл...
Надежда – есен, че си имала приятели,
а в делниците им за тебе време няма...
Последната надежда ослепява,
когато зимата е знак за изоставеност...
И бавно искрите в зениците угасват.
Угасват гняв, очакване и смелост...
Простила ли си, или обвиняваш
все още за нестореното себе си?
За посветеното и недописано,
което понагарча във сърцето ти.
Смениха си посоките молитвите -
наопаки, напук... И за последно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
