Aug 5, 2011, 10:40 AM

Смениха си посоките молитвите

  Poetry » Other
1.1K 0 24

 

Смениха си посоките молитвите        

                          

                              Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam

 

 

В  очите ти умират постепенно                           

сезоните на  сгушените мисли.

Надежда - пролет, че животът е победа,

надежда - лято, че животът има смисъл...

 

Надежда – есен, че си имала приятели,

а в делниците им за тебе време няма...

Последната надежда ослепява,

когато зимата е знак за изоставеност...

 

И бавно искрите в зениците угасват.

Угасват гняв, очакване и смелост...

Простила ли си, или обвиняваш

все още за нестореното себе си?

 

За посветеното и недописано,

което понагарча във сърцето ти.

Смениха си посоките  молитвите -

наопаки, напук... И за последно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...