Смесено...

Poesía

690 0 5

Смесено...

Слънчеви струни трептят по прозореца...

Очите повтарят позабравен рефрен...

Няма го... Няма го вече щуреца,

дето припяваше ласкаво с мен...

Тъжни акорди се стичат

от очите разплискани...

Но пък лъчите надничат -

попиват тъгата поискана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bogdana.to4kova (Богдана Точкова)

Много истинско. Браво.

2007-12-27T14:30:05+02:00
petrokam (Петър Варчев)

Колко нужна ни е тъгата и все по-нужна става в позитивния до повръщане век, в който се налага да живеем.

2007-10-12T18:28:04+03:00
vesival (Весела)

Красиво!

2007-10-11T13:32:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Насълзи очите ми красотата
на това стихотворение, мила,
скъпа ми Павлина! С обич.

2007-10-11T13:27:27+03:00
Tharingail (Виктор Къчовски)

Много красиво...

2007-10-11T11:24:52+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0