Смесено...

Poetry

686 0 5

Смесено...

Слънчеви струни трептят по прозореца...

Очите повтарят позабравен рефрен...

Няма го... Няма го вече щуреца,

дето припяваше ласкаво с мен...

Тъжни акорди се стичат

от очите разплискани...

Но пък лъчите надничат -

попиват тъгата поискана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bogdana.to4kova (Богдана Точкова)

Много истинско. Браво.

2007-12-27T14:30:05+02:00
petrokam (Петър Варчев)

Колко нужна ни е тъгата и все по-нужна става в позитивния до повръщане век, в който се налага да живеем.

2007-10-12T18:28:04+03:00
vesival (Весела)

Красиво!

2007-10-11T13:32:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Насълзи очите ми красотата
на това стихотворение, мила,
скъпа ми Павлина! С обич.

2007-10-11T13:27:27+03:00
Tharingail (Виктор Къчовски)

Много красиво...

2007-10-11T11:24:52+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0