28 ene 2018, 19:09

Смирено

  Poesía » Otra
570 2 6

Смирено глава,

   аз няма  да преклоня,

така съм създадена,

да се бунтува моята душа...

Срещу неправдата

и тежката дума...

Да бъдеш никой в тоз

лъжовен свят...!

 

Смирено, аз поглед

  няма  да наведа...

бунтува се моята горда душа!

Закърмена със песните на

   нашите предци...

които срещу неправдата,

тръгвали със смели сърца!

 

Смирено, смирено...

  Само пред Бог...!

Заставам сама със своите молитви!

Стаени сълзи - напират тогава

и ронят се като есени листа!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Васе, благодаря ти!Прегръщам те!
  • Колко си приличаме само! Поздрави!
  • Вили, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Когато започнах да пиша, първото нещо, което бях написала беше нещо подобно
    И да ти кажа помогна ми в тежък за мен момент сама си дадох сили и повярвах.
    Поздрави, Катенце.
  • Младене, благодаря ти за коментара!
    Извадих стиха на бял свят от една пожълтяла
    от времето тетрадка.Написан е през 2003г!
    Бях безработна, отчаяна и смирено понасях
    трудностите в живота и въпреки бунта в душата ми
    срещу несгодите, бедността и отчаянието двамата
    със съпруга ми на една заплата успяхме да изучим
    децата си и да ги възпитаме.Боли ме,че дори след
    толкова години не виждам промяна, младите хора
    се преместиха в градовете за да имат работа...
    Боли ме от тишината на нашата улица от това,
    че в селото което живея видимо се обезлюдява!
    Не мисля, че хората които работят в чужбина им
    лесно!Носталгията по родината ги съсипва!
    А и всеки прави своя избор!Аз не бих обвинила
    никои за избора му как да осигури прехраната
    на семейството си!Знам , че стиха е силен и носи
    своето послание...а именно да живеем достойно
    и да усещаме онази сигурност и защита да можем
    да живеем по спокойно и без да се притесняваме
    за старините си!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...