28.01.2018 г., 19:09

Смирено

564 2 6

Смирено глава,

   аз няма  да преклоня,

така съм създадена,

да се бунтува моята душа...

Срещу неправдата

и тежката дума...

Да бъдеш никой в тоз

лъжовен свят...!

 

Смирено, аз поглед

  няма  да наведа...

бунтува се моята горда душа!

Закърмена със песните на

   нашите предци...

които срещу неправдата,

тръгвали със смели сърца!

 

Смирено, смирено...

  Само пред Бог...!

Заставам сама със своите молитви!

Стаени сълзи - напират тогава

и ронят се като есени листа!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, благодаря ти!Прегръщам те!
  • Колко си приличаме само! Поздрави!
  • Вили, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Когато започнах да пиша, първото нещо, което бях написала беше нещо подобно
    И да ти кажа помогна ми в тежък за мен момент сама си дадох сили и повярвах.
    Поздрави, Катенце.
  • Младене, благодаря ти за коментара!
    Извадих стиха на бял свят от една пожълтяла
    от времето тетрадка.Написан е през 2003г!
    Бях безработна, отчаяна и смирено понасях
    трудностите в живота и въпреки бунта в душата ми
    срещу несгодите, бедността и отчаянието двамата
    със съпруга ми на една заплата успяхме да изучим
    децата си и да ги възпитаме.Боли ме,че дори след
    толкова години не виждам промяна, младите хора
    се преместиха в градовете за да имат работа...
    Боли ме от тишината на нашата улица от това,
    че в селото което живея видимо се обезлюдява!
    Не мисля, че хората които работят в чужбина им
    лесно!Носталгията по родината ги съсипва!
    А и всеки прави своя избор!Аз не бих обвинила
    никои за избора му как да осигури прехраната
    на семейството си!Знам , че стиха е силен и носи
    своето послание...а именно да живеем достойно
    и да усещаме онази сигурност и защита да можем
    да живеем по спокойно и без да се притесняваме
    за старините си!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...