28 янв. 2018 г., 19:09

Смирено

573 2 6

Смирено глава,

   аз няма  да преклоня,

така съм създадена,

да се бунтува моята душа...

Срещу неправдата

и тежката дума...

Да бъдеш никой в тоз

лъжовен свят...!

 

Смирено, аз поглед

  няма  да наведа...

бунтува се моята горда душа!

Закърмена със песните на

   нашите предци...

които срещу неправдата,

тръгвали със смели сърца!

 

Смирено, смирено...

  Само пред Бог...!

Заставам сама със своите молитви!

Стаени сълзи - напират тогава

и ронят се като есени листа!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Васе, благодаря ти!Прегръщам те!
  • Колко си приличаме само! Поздрави!
  • Вили, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Когато започнах да пиша, първото нещо, което бях написала беше нещо подобно
    И да ти кажа помогна ми в тежък за мен момент сама си дадох сили и повярвах.
    Поздрави, Катенце.
  • Младене, благодаря ти за коментара!
    Извадих стиха на бял свят от една пожълтяла
    от времето тетрадка.Написан е през 2003г!
    Бях безработна, отчаяна и смирено понасях
    трудностите в живота и въпреки бунта в душата ми
    срещу несгодите, бедността и отчаянието двамата
    със съпруга ми на една заплата успяхме да изучим
    децата си и да ги възпитаме.Боли ме,че дори след
    толкова години не виждам промяна, младите хора
    се преместиха в градовете за да имат работа...
    Боли ме от тишината на нашата улица от това,
    че в селото което живея видимо се обезлюдява!
    Не мисля, че хората които работят в чужбина им
    лесно!Носталгията по родината ги съсипва!
    А и всеки прави своя избор!Аз не бих обвинила
    никои за избора му как да осигури прехраната
    на семейството си!Знам , че стиха е силен и носи
    своето послание...а именно да живеем достойно
    и да усещаме онази сигурност и защита да можем
    да живеем по спокойно и без да се притесняваме
    за старините си!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...