Jan 28, 2018, 7:09 PM

Смирено

  Poetry » Other
563 2 6

Смирено глава,

   аз няма  да преклоня,

така съм създадена,

да се бунтува моята душа...

Срещу неправдата

и тежката дума...

Да бъдеш никой в тоз

лъжовен свят...!

 

Смирено, аз поглед

  няма  да наведа...

бунтува се моята горда душа!

Закърмена със песните на

   нашите предци...

които срещу неправдата,

тръгвали със смели сърца!

 

Смирено, смирено...

  Само пред Бог...!

Заставам сама със своите молитви!

Стаени сълзи - напират тогава

и ронят се като есени листа!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Васе, благодаря ти!Прегръщам те!
  • Колко си приличаме само! Поздрави!
  • Вили, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Когато започнах да пиша, първото нещо, което бях написала беше нещо подобно
    И да ти кажа помогна ми в тежък за мен момент сама си дадох сили и повярвах.
    Поздрави, Катенце.
  • Младене, благодаря ти за коментара!
    Извадих стиха на бял свят от една пожълтяла
    от времето тетрадка.Написан е през 2003г!
    Бях безработна, отчаяна и смирено понасях
    трудностите в живота и въпреки бунта в душата ми
    срещу несгодите, бедността и отчаянието двамата
    със съпруга ми на една заплата успяхме да изучим
    децата си и да ги възпитаме.Боли ме,че дори след
    толкова години не виждам промяна, младите хора
    се преместиха в градовете за да имат работа...
    Боли ме от тишината на нашата улица от това,
    че в селото което живея видимо се обезлюдява!
    Не мисля, че хората които работят в чужбина им
    лесно!Носталгията по родината ги съсипва!
    А и всеки прави своя избор!Аз не бих обвинила
    никои за избора му как да осигури прехраната
    на семейството си!Знам , че стиха е силен и носи
    своето послание...а именно да живеем достойно
    и да усещаме онази сигурност и защита да можем
    да живеем по спокойно и без да се притесняваме
    за старините си!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....