9 sept 2009, 17:02

Смисъл

  Poesía
863 0 11

Както вятър трева, както слънце вода

неусетно дланта ми докосва.

Разпилява тъга, стопля дух и мечта

и с най-чиста любов омагьосва.

 

Сякаш фея добра ме ориса така -

само с поглед сърцата да сгрявам,

да творя красота и лъчи светлина

като диря след мен да остават.

 

Ако сам избереш в моя дом да се спреш,

ако чувстваш се слаб и отчаян,

ако таен копнеж заледен е от скреж,

дай ръката си - твой е безкраят.

 

Птица с бели крила, скрита в мойта душа,

с глас на сребърни ручеи пее,

за да радва света. Ако някога спра,

всъщност няма защо да живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...