9 sept 2009, 17:02

Смисъл

  Poesía
866 0 11

Както вятър трева, както слънце вода

неусетно дланта ми докосва.

Разпилява тъга, стопля дух и мечта

и с най-чиста любов омагьосва.

 

Сякаш фея добра ме ориса така -

само с поглед сърцата да сгрявам,

да творя красота и лъчи светлина

като диря след мен да остават.

 

Ако сам избереш в моя дом да се спреш,

ако чувстваш се слаб и отчаян,

ако таен копнеж заледен е от скреж,

дай ръката си - твой е безкраят.

 

Птица с бели крила, скрита в мойта душа,

с глас на сребърни ручеи пее,

за да радва света. Ако някога спра,

всъщност няма защо да живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...