Sep 9, 2009, 5:02 PM

Смисъл 

  Poetry
659 0 11

Както вятър трева, както слънце вода

неусетно дланта ми докосва.

Разпилява тъга, стопля дух и мечта

и с най-чиста любов омагьосва.

 

Сякаш фея добра ме ориса така -

само с поглед сърцата да сгрявам,

да творя красота и лъчи светлина

като диря след мен да остават.

 

Ако сам избереш в моя дом да се спреш,

ако чувстваш се слаб и отчаян,

ако таен копнеж заледен е от скреж,

дай ръката си - твой е безкраят.

 

Птица с бели крила, скрита в мойта душа,

с глас на сребърни ручеи пее,

за да радва света. Ако някога спра,

всъщност няма защо да живея.

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??