9.09.2009 г., 17:02

Смисъл

862 0 11

Както вятър трева, както слънце вода

неусетно дланта ми докосва.

Разпилява тъга, стопля дух и мечта

и с най-чиста любов омагьосва.

 

Сякаш фея добра ме ориса така -

само с поглед сърцата да сгрявам,

да творя красота и лъчи светлина

като диря след мен да остават.

 

Ако сам избереш в моя дом да се спреш,

ако чувстваш се слаб и отчаян,

ако таен копнеж заледен е от скреж,

дай ръката си - твой е безкраят.

 

Птица с бели крила, скрита в мойта душа,

с глас на сребърни ручеи пее,

за да радва света. Ако някога спра,

всъщност няма защо да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...