Както вятър трева, както слънце вода
неусетно дланта ми докосва.
Разпилява тъга, стопля дух и мечта
и с най-чиста любов омагьосва.
Сякаш фея добра ме ориса така -
само с поглед сърцата да сгрявам,
да творя красота и лъчи светлина
като диря след мен да остават.
Ако сам избереш в моя дом да се спреш,
ако чувстваш се слаб и отчаян,
ако таен копнеж заледен е от скреж,
дай ръката си - твой е безкраят.
Птица с бели крила, скрита в мойта душа,
с глас на сребърни ручеи пее,
за да радва света. Ако някога спра,
всъщност няма защо да живея.
© Вики Всички права запазени