9 сент. 2009 г., 17:02

Смисъл

874 0 11

Както вятър трева, както слънце вода

неусетно дланта ми докосва.

Разпилява тъга, стопля дух и мечта

и с най-чиста любов омагьосва.

 

Сякаш фея добра ме ориса така -

само с поглед сърцата да сгрявам,

да творя красота и лъчи светлина

като диря след мен да остават.

 

Ако сам избереш в моя дом да се спреш,

ако чувстваш се слаб и отчаян,

ако таен копнеж заледен е от скреж,

дай ръката си - твой е безкраят.

 

Птица с бели крила, скрита в мойта душа,

с глас на сребърни ручеи пее,

за да радва света. Ако някога спра,

всъщност няма защо да живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...