4 jul 2010, 10:37

Смях в отражения

  Poesía » Otra
1.1K 0 11

Различен е смехът, когато къса

най-киселите семки за преглъщане.

Надеждата се ражда от гнева си,

че чаканият пристан е попътен.

 

Попътни са стихиите, щом знаеш –

там някъде, отвъд, преваля слънце.

Лицето ти е топло като стая,

по устните ти бягат меки гънки.

 

В тях дълго си почива тишината.

Не я буди! Понякога се спъваш

в прибързалите думи на приятел.

А бавното по-хубаво покълва...

 

От струята не винаги остават

прозрачните води като спасение.

Дори да е горчив – не го продавай!

Смехът ни не живее в отражения.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...