4 jul 2010, 10:37

Смях в отражения

  Poesía » Otra
1.1K 0 11

Различен е смехът, когато къса

най-киселите семки за преглъщане.

Надеждата се ражда от гнева си,

че чаканият пристан е попътен.

 

Попътни са стихиите, щом знаеш –

там някъде, отвъд, преваля слънце.

Лицето ти е топло като стая,

по устните ти бягат меки гънки.

 

В тях дълго си почива тишината.

Не я буди! Понякога се спъваш

в прибързалите думи на приятел.

А бавното по-хубаво покълва...

 

От струята не винаги остават

прозрачните води като спасение.

Дори да е горчив – не го продавай!

Смехът ни не живее в отражения.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...