Различен е смехът, когато къса
най-киселите семки за преглъщане.
Надеждата се ражда от гнева си,
че чаканият пристан е попътен.
Попътни са стихиите, щом знаеш –
там някъде, отвъд, преваля слънце.
Лицето ти е топло като стая,
по устните ти бягат меки гънки.
В тях дълго си почива тишината.
Не я буди! Понякога се спъваш
в прибързалите думи на приятел.
А бавното по-хубаво покълва... ...