Смях в отражения
Различен е смехът, когато къса
най-киселите семки за преглъщане.
Надеждата се ражда от гнева си,
че чаканият пристан е попътен.
Попътни са стихиите, щом знаеш –
там някъде, отвъд, преваля слънце.
Лицето ти е топло като стая,
по устните ти бягат меки гънки.
В тях дълго си почива тишината.
Не я буди! Понякога се спъваш
в прибързалите думи на приятел.
А бавното по-хубаво покълва...
От струята не винаги остават
прозрачните води като спасение.
Дори да е горчив – не го продавай!
Смехът ни не живее в отражения.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
