4 ene 2015, 20:40

Смяната

  Poesía
479 0 0

Вселената бе благосклонна към мен.

Всички грехове, тя ми прости.

Носех в себе си тяхното бреме.

А непростен грях, ужасно боли!

 

Прости ми Вселената. Посочи ми пътя.

А от него, много се бях отклонил.

Все встрани предпочитах да стъпя.

Вярата в Бог бях заклеймил.

 

Просякът на ъгъла, дори не поглеждах.

Не нахраних сираче. Дърво не засадих.

Със злост и омраза, се бавно зареждах.

Забравил бях, какво е добро...

 

Малко по малко в скот се превърнах.

Като със скот се отнасяха с мен.

С любов Сатаната прегърнах.

Скъп гост ми беше през ден.

 

Веднъж Рогатия ме погледна в очите.

В носа ме удари с юмрук.

Какво правиш при мене, човече?

Изчезвай! Не ти е мястото тук.

 

Изчезнах. И видях светлината.

Невидяна, когато бях "там".

От хора добри взех добрината.

От нея и на вас искам да дам!




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...