4.01.2015 г., 20:40

Смяната

480 0 0

Вселената бе благосклонна към мен.

Всички грехове, тя ми прости.

Носех в себе си тяхното бреме.

А непростен грях, ужасно боли!

 

Прости ми Вселената. Посочи ми пътя.

А от него, много се бях отклонил.

Все встрани предпочитах да стъпя.

Вярата в Бог бях заклеймил.

 

Просякът на ъгъла, дори не поглеждах.

Не нахраних сираче. Дърво не засадих.

Със злост и омраза, се бавно зареждах.

Забравил бях, какво е добро...

 

Малко по малко в скот се превърнах.

Като със скот се отнасяха с мен.

С любов Сатаната прегърнах.

Скъп гост ми беше през ден.

 

Веднъж Рогатия ме погледна в очите.

В носа ме удари с юмрук.

Какво правиш при мене, човече?

Изчезвай! Не ти е мястото тук.

 

Изчезнах. И видях светлината.

Невидяна, когато бях "там".

От хора добри взех добрината.

От нея и на вас искам да дам!




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...