Вселената бе благосклонна към мен.

Всички грехове, тя ми прости.

Носех в себе си тяхното бреме.

А непростен грях, ужасно боли!

Прости ми Вселената. Посочи ми пътя.

А от него, много се бях отклонил.

Все встрани предпочитах да стъпя.

Вярата в Бог бях заклеймил.

Просякът на ъгъла, дори не поглеждах.

Не нахраних сираче. Дърво не засадих.

Със злост и омраза, се бавно зареждах.

Забравил бях, какво е добро...

Малко по малко в скот се превърнах.

Като със скот се отнасяха с мен.

С любов Сатаната прегърнах.

Скъп гост ми беше през ден.

Веднъж Рогатия ме погледна в очите.

В носа ме удари с юмрук.

Какво правиш при мене, човече?

Изчезвай! Не ти е мястото тук.

Изчезнах. И видях светлината.

Невидяна, когато бях "там".

От хора добри взех добрината.

От нея и на вас искам да дам!