17 oct 2007, 15:52

смърт

  Poesía
836 0 11
 

Аз искам искрено да вярвам,

че ти не криеш само зло,

че след прегръдката ти хладна

е тихо, топло и добро.


Аз много искам да повярвам,

че страшно е ако греша,

ако в тъмата безпощадна

без спомен тлеем  във нощта.


Аз искам да повярвам - много,

че хората, които взе,

ще видят светлина отново,

че за добро ни ги отне.


О, Смърт, аз искам да повярвам,

че водиш ни към светъл свят,

но няма как това да зная -

остана спомена за тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...