17 окт. 2007 г., 15:52

смърт

834 0 11
 

Аз искам искрено да вярвам,

че ти не криеш само зло,

че след прегръдката ти хладна

е тихо, топло и добро.


Аз много искам да повярвам,

че страшно е ако греша,

ако в тъмата безпощадна

без спомен тлеем  във нощта.


Аз искам да повярвам - много,

че хората, които взе,

ще видят светлина отново,

че за добро ни ги отне.


О, Смърт, аз искам да повярвам,

че водиш ни към светъл свят,

но няма как това да зная -

остана спомена за тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...